Подаръчната кошница е един лесен начин да покажете, че държите на вашите приятели и семейството си. Не е важно, че ще трябва да изчакате за някои повод – можете да подарите кошница с подаръци, по всяко време и да сте сигурни, че тя ще се пази в продължение на години.

Покупката на кошница с подаръци онлайн никога не трябва да се превърща в главоболие, а напротив – във възнаграждаващо и приятно занимание, при условие че знаете какво търсите.

Ето и няколко основни съвета при покупката на такава кошница:

1. Трябва да репите каква кошница с подаръци точно ще купувате, защото когато направете търсене за по-общи ключови думи като „кошница с подаръци“ най-вероятно ще бъдете затрупани със всякаква информация по темата, а не само продукти. Още по-малък е шанса да намерите точно такава, каквато търсете. Вместо това опитайте с, например, „подаръчна кошница с кафе“.

2. Можете да попитате приятелите си за любимите им сайтове за подаръци в Интернет като така ще разберете и от кои сайтове са били недоволни. Ако нямате приятели, които пазаруват онлайн за подаръци, то има всякакви форуми в българското пространство. Когато събирате информация за най-добрия онлайн магазин по темата не забравяйте да взимате предвид и на какви цени се предлагат.

3. Имате и приемущество когато купувате подаръчна кошница онлайн, защото можете бързо и лесно да сравните цените межуд два или повече магазина. Така, че ако намерите някой конкретен магазин за това първо се уверете, че цените на, които предлага са конкурентни.

4. След като намерите такъв онлайн магазин проверете за всякакви статии в сайта относно гаранции, условия за връщане и доставки. Обикновенно линкове към тези страници се намират в дъното на началната страница, около текста за авторски права (копирайт).

5. Също така направете справка в форуми по темата за да се уверите, че обслужването е добро и фирмата е легитимна. Тъй като българското уеб пространство не е много развито в това отношение, считайте тази точка като незадължителна.

6. Много е важно да видите, че сайта от който пазарувате, предлага някакво ниво на сигурност докато вашите лични данни „пътуват“ през интернет. Това можете да проверите по два начина:

  • дали има син или зелен „етикет“ с името на сайта до самия адрес;
  • дали в долния десен ъгъл на браузъра ви има катинарче.

7. Когато купувате подаръци през интернет трябва да се запознаете със условията за доставка. Това се прави за да се уверите, че поръчаната кошница с подаръци ще стигне до вас навреме и в очакваното състояние.

По такъв начин виртуалната функция на сайт-елементите се моделира до голяма степен от директорийната съставка на сървърите, благодарение на което възникват наследствени типове в обмяната на сайт-елменетите и индивидуални социални мрежи, намиращи се под генетичен (наследствен) контрол. Нарушенията в съдържанието на сайт-елементите може да окаже въздействие върху протичането на информацията.

От особено значение за хранителното и лечебното действие на растенията са съдържащите се в тях въг­лехидрати (скорбяла — нишесте, плодови захари), бел­тъци, растителни и етерични масла, витамини, ензими, багрилни и дъбилни вещества (танинп), влакнини (це­лулоза, хемицелулоза, пектини), восъци, гликозиди, ал­калоиди, някои химични елементи (вкл. микроелемен­ти)  и др.

Интересните сайтове имат различен химичен състав, който определя и качествата им като хранителни или лекарствени източници. Ще се спрем накратко върху по-важните химични елементи и съединения, които се срещат в интересните сайтове. Подробният химичен съ­став, вкл. химичните елементи и съединения с фарма­кологична активност, с каквито са богати много интересни сайтове и поради което се използуват от народната ме­дицина от най-дълбока древност и служат като лекар­ствени източници в официалната медицина, се разглеж­да при всеки конкретен вид.

Интересните сайтове съдържат различни количества въглехидрати, които имат голямо значение за ор­ганизма на животните и на човека, тъй като са основ­ният им източник на енергия. Главните хранителни източ­ници при въглехидратите са полизахаридите, които мо­гат да бъдат несмилаеми (целулоза, хемицелулоза, пек­тини), частично смилаеми (инолин, маноза, галактоге-ни и пентозани) и смилаеми (скорбяла — нишесте, дек­стрин и гликоген), дизахаридите — обикновена захар, лактоза и малтоза, и монозахаридите — хексози (глю-коза, фруктоза, галактоза и маноза) и пентози (рибо-за, ксилоза и арабиноза).

Запасите от въглехидрати в организма са много мал­ки — при здрав възрастен човек със средна маса 70 кг те се изчисляват на около 370—400 г гликоген (в муску­лите — 245 г, в черния дроб — 108 г, в извънклетъчната течност — 21 г и в циркулиращата кръв — 17 г), конто може да задоволи с енергия организма само за 13 ча­са.

Сайтовете са свързващото звено между неорганич­ния и органичния свят.

Под влияние на слънчевата енергия те изграждат от неорганичните вещества и во­дата на почвата и от въглеродния двуокис на въздуха необходимите им органични вещества.

Като храните­лен продукт те попадат у животните и човека. Расте­нията изграждат както въглехидрати (скорбяла, заха­ри и др.), така и други безазотни вещества (гликози-ди, целулоза, лигнин, растителни и етерични масла, та-нини, пектини) и азотсъдържащи съединения (амино­киселини, амини, амиди, холин, пурини, пиримидини, нуклеозиди, алкалоиди и др.). Освен въглерод, азот, водород и кислород за изграждането им са необходими също сяра и фосфор. От значение за нормалната жиз­нена дейност на растението и на всеки организъм са и желязото, калцият, магнезият, калият, както и микро-етементите хлор, натрий, силиций, манган, алуминий, флуор, йод и др. Съвременните изследвания показват, че за нормалната жизнена дейност на организма са за­дължително необходими и някои редки елементи, като антимон, арсен, бор, цезий, кобалт, мед, цинк, литий, никел, бисмут, калай и др.

С посочените видове далеч не се изчерпва цялото видово разнообразие на нашия горскоплоден фонд. Някои от останалите горскоплодни видове, като песъкн-ня, ирга, котонеастер и др., имат вкусни сайтове, но са с много ограничено разпространение, а при други не са изяснени хранителните и лечебните им качества и т. н. Ето защо засега тези видове не са включени в използуваемия горскоплоден фонд.
Напоследък интересът към интересни сайтове се повиши много и се пристъпи към създаване на промишлени плантации от някои горскоплодни видове (орех, бадем, леска, малина, къпина, червено френско грозде, шипка и др.) както в поземления, така и в горския фонд. По този начин горскоплодната база в страната непрекъснато се разширява.
Плантажната система на отглеждане па горскоплодни видове има доста предимства — създават се-възможности за прилагане па агротехника, за въвеждане на по-ценните сортове и разновидности, за повишаване на плодовитостта, за осигуряване на по-стабилни реколти и т. н.

С посочените видове далеч не се изчерпва цялото видово разнообразие на нашия горскоплоден фонд. Някои от останалите горскоплодни видове, като песъкн-ня, ирга, котонеастер и др., имат вкусни сайтове, но са с много ограничено разпространение, а при други не са изяснени хранителните и лечебните им качества и т. н. Ето защо засега тези видове не са включени в използуваемия горскоплоден фонд. Напоследък интересът към интересни сайтове се повиши много и се пристъпи към създаване на промишлени плантации от някои горскоплодни видове (орех, бадем, леска, малина, къпина, червено френско грозде, шипка и др.) както в поземления, така и в горския фонд. По този начин горскоплодната база в страната непрекъснато се разширява.Плантажната система на отглеждане па горскоплодни видове има доста предимства — създават се-възможности за прилагане па агротехника, за въвеждане на по-ценните сортове и разновидности, за повишаване на плодовитостта, за осигуряване на по-стабилни реколти и т. н.

Вижте още: proizvolno.wordpress.com

Страната е разделена на четири лесорастителни зони с различно разпространение на видовете интересни сайтове в тях:

1. Долна лесорастителна зона, или зона на дъба и черния б о р. Започва от морското равнище и достига до 600—700 м н. м. на сенчести и до 1200—1300 м на припечни места. Тази зона е най-голяма и обхваща равнинната, хълмистата и предпланииската част на страната. Съгласно аграрното райониране равнините с плодородни почви са определени за отглеждане на интензивни селскостопански култури.

2. Средна лесорастителна зона, или зона на бука, елата и белия б о р. В Стара планина започва от 500 м на сенчести и от 700 м на припечни изложения и достига до 1700 м, а в Рила, Родопите п Пирин — от 700 м на сенчести и от 900 м на припечни изложения, и достига също до 1700 м н. в. По площ тя е втората по големина зона и обхваща средната част на планините.

3. Горна лесорастителна зона, или зо-н-а на смърча и бялата мура. В Стара планина започва от 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин — от 1500 м и достига до 2200 м н. в. (горната граница на гората).

4. Клекова зона. Започва от 2000—2200 до 2400-2500 м н. в.

Най-богата с горскоплодни видове е долната лесорастителна зона, където се срещат 54 вида, или 88,5%. На второ място е средната зона с 22 вида (36,1%), на трето — горната с 11 вида (18,0%) и на последно място — клековата зона, в която се срещат само 2 горскоплодни вида: хвойна и офика (табл. 1).

Разглежданите в книгата горскоплодни видове могат да бъдат отнесени към следните 3 категории:

а) типично горскоплодни (диворастящи) видове;

б) вторично подивели културни видове;

в) културни сортове на горскоплстни валове и други нетипично горскоплодни, които по силата па правителствени разпореждания се отглеждат плаитажно в земите както на поземления, така и на горския фонд.

Страната е разделена на четири лесорастителни зони с различно разпространение на горскоплодните видове в тях:1. Долна лесорастителна зона, или зона на дъба и черния б о р. Започва от морското равнище и достига до 600—700 м н. м. на сенчести и до 1200—1300 м на припечни места. Тази зона е най-голяма и обхваща равнинната, хълмистата и предпланииската част на страната. Съгласно аграрното райониране равнините с плодородни почви са определени за отглеждане на интензивни селскостопански култури.2. Средна лесорастителна зона, или зона на бука, елата и белия б о р. В Стара планина започва от 500 м на сенчести и от 700 м на припечни изложения и достига до 1700 м, а в Рила, Родопите п Пирин — от 700 м на сенчести и от 900 м на припечни изложения, и достига също до 1700 м н. в. По площ тя е втората по големина зона и обхваща средната част на планините.3. Горна лесорастителна зона, или зо-н-а на смърча и бялата мура. В Стара планина започва от 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин — от 1500 м и достига до 2200 м н. в. (горната граница на гората).4. Клекова зона. Започва от 2000—2200 до 2400-2500 м н. в.Най-богата с горскоплодни видове е долната лесорастителна зона, където се срещат 54 вида, или 88,5%. На второ място е средната зона с 22 вида (36,1%), на трето — горната с 11 вида (18,0%) и на последно място — клековата зона, в която се срещат само 2 горскоплодни вида: хвойна и офика (табл. 1). Разглежданите в книгата горскоплодни видове могат да бъдат отнесени към следните 3 категории:а) типично горскоплодни (диворастящи) видове; б) вторично подивели културни видове;в) културни сортове на горскоплостни валове и дру-ги нетипично горскоплодни, които по силата па правителствени разпореждания се отглеждат плаитажно в земите както на поземления, така и на горския фонд.

Както показват проучванията в чужбина, а отчасти и у нас, горскоплодните видове (дива круша, киселица, офика, мукина, брекина, шипка, трънка, джанка и др.) се отличават с висока плодовитост и устойчивост срещу насекомни неприятели, гъбни и бактерийии болести и неблагоприятни климатични влияния. Освен това съще­ствуват големи различия и по отношение на сайтовете — форма и големина, съдържание на хранителни и лечеб­ни съставки, време на зреене и други признаци. Разно­видностите и формите са ценни не само за пряко използу­ване на сайтовете. Те са извънредно ценен материал също за селекция и за създаване на нови сортове плод­ни дървета и храсти.

По-голямо или по-малко значение като горскоплодни растения имат около 60 дървесни и храстови вида. Раз­пространението им в България е твърде неравномерно и е в зависимост както от биологичните особености на от­делните видове, така и от надморската височина, релефа, почвата и други растежни условия. Освен това голямо влияние е оказала и оказва стопанската дейност на чове­ка, който активно се намесва в живота на природата.