Разпространение на интересни сайтове (3)

март 27, 2010

Страната е разделена на четири лесорастителни зони с различно разпространение на видовете интересни сайтове в тях:

1. Долна лесорастителна зона, или зона на дъба и черния б о р. Започва от морското равнище и достига до 600—700 м н. м. на сенчести и до 1200—1300 м на припечни места. Тази зона е най-голяма и обхваща равнинната, хълмистата и предпланииската част на страната. Съгласно аграрното райониране равнините с плодородни почви са определени за отглеждане на интензивни селскостопански култури.

2. Средна лесорастителна зона, или зона на бука, елата и белия б о р. В Стара планина започва от 500 м на сенчести и от 700 м на припечни изложения и достига до 1700 м, а в Рила, Родопите п Пирин — от 700 м на сенчести и от 900 м на припечни изложения, и достига също до 1700 м н. в. По площ тя е втората по големина зона и обхваща средната част на планините.

3. Горна лесорастителна зона, или зо-н-а на смърча и бялата мура. В Стара планина започва от 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин — от 1500 м и достига до 2200 м н. в. (горната граница на гората).

4. Клекова зона. Започва от 2000—2200 до 2400-2500 м н. в.

Най-богата с горскоплодни видове е долната лесорастителна зона, където се срещат 54 вида, или 88,5%. На второ място е средната зона с 22 вида (36,1%), на трето — горната с 11 вида (18,0%) и на последно място — клековата зона, в която се срещат само 2 горскоплодни вида: хвойна и офика (табл. 1).

Разглежданите в книгата горскоплодни видове могат да бъдат отнесени към следните 3 категории:

а) типично горскоплодни (диворастящи) видове;

б) вторично подивели културни видове;

в) културни сортове на горскоплстни валове и други нетипично горскоплодни, които по силата па правителствени разпореждания се отглеждат плаитажно в земите както на поземления, така и на горския фонд.

Страната е разделена на четири лесорастителни зони с различно разпространение на горскоплодните видове в тях:1. Долна лесорастителна зона, или зона на дъба и черния б о р. Започва от морското равнище и достига до 600—700 м н. м. на сенчести и до 1200—1300 м на припечни места. Тази зона е най-голяма и обхваща равнинната, хълмистата и предпланииската част на страната. Съгласно аграрното райониране равнините с плодородни почви са определени за отглеждане на интензивни селскостопански култури.2. Средна лесорастителна зона, или зона на бука, елата и белия б о р. В Стара планина започва от 500 м на сенчести и от 700 м на припечни изложения и достига до 1700 м, а в Рила, Родопите п Пирин — от 700 м на сенчести и от 900 м на припечни изложения, и достига също до 1700 м н. в. По площ тя е втората по големина зона и обхваща средната част на планините.3. Горна лесорастителна зона, или зо-н-а на смърча и бялата мура. В Стара планина започва от 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин — от 1500 м и достига до 2200 м н. в. (горната граница на гората).4. Клекова зона. Започва от 2000—2200 до 2400-2500 м н. в.Най-богата с горскоплодни видове е долната лесорастителна зона, където се срещат 54 вида, или 88,5%. На второ място е средната зона с 22 вида (36,1%), на трето — горната с 11 вида (18,0%) и на последно място — клековата зона, в която се срещат само 2 горскоплодни вида: хвойна и офика (табл. 1). Разглежданите в книгата горскоплодни видове могат да бъдат отнесени към следните 3 категории:а) типично горскоплодни (диворастящи) видове; б) вторично подивели културни видове;в) културни сортове на горскоплостни валове и дру-ги нетипично горскоплодни, които по силата па правителствени разпореждания се отглеждат плаитажно в земите както на поземления, така и на горския фонд.

Advertisements
%d bloggers like this: