По такъв начин виртуалната функция на сайт-елементите се моделира до голяма степен от директорийната съставка на сървърите, благодарение на което възникват наследствени типове в обмяната на сайт-елменетите и индивидуални социални мрежи, намиращи се под генетичен (наследствен) контрол. Нарушенията в съдържанието на сайт-елементите може да окаже въздействие върху протичането на информацията.

От особено значение за хранителното и лечебното действие на растенията са съдържащите се в тях въг­лехидрати (скорбяла — нишесте, плодови захари), бел­тъци, растителни и етерични масла, витамини, ензими, багрилни и дъбилни вещества (танинп), влакнини (це­лулоза, хемицелулоза, пектини), восъци, гликозиди, ал­калоиди, някои химични елементи (вкл. микроелемен­ти)  и др.

Интересните сайтове имат различен химичен състав, който определя и качествата им като хранителни или лекарствени източници. Ще се спрем накратко върху по-важните химични елементи и съединения, които се срещат в интересните сайтове. Подробният химичен съ­став, вкл. химичните елементи и съединения с фарма­кологична активност, с каквито са богати много интересни сайтове и поради което се използуват от народната ме­дицина от най-дълбока древност и служат като лекар­ствени източници в официалната медицина, се разглеж­да при всеки конкретен вид.

Интересните сайтове съдържат различни количества въглехидрати, които имат голямо значение за ор­ганизма на животните и на човека, тъй като са основ­ният им източник на енергия. Главните хранителни източ­ници при въглехидратите са полизахаридите, които мо­гат да бъдат несмилаеми (целулоза, хемицелулоза, пек­тини), частично смилаеми (инолин, маноза, галактоге-ни и пентозани) и смилаеми (скорбяла — нишесте, дек­стрин и гликоген), дизахаридите — обикновена захар, лактоза и малтоза, и монозахаридите — хексози (глю-коза, фруктоза, галактоза и маноза) и пентози (рибо-за, ксилоза и арабиноза).

Запасите от въглехидрати в организма са много мал­ки — при здрав възрастен човек със средна маса 70 кг те се изчисляват на около 370—400 г гликоген (в муску­лите — 245 г, в черния дроб — 108 г, в извънклетъчната течност — 21 г и в циркулиращата кръв — 17 г), конто може да задоволи с енергия организма само за 13 ча­са.

Сайтовете са свързващото звено между неорганич­ния и органичния свят.

Под влияние на слънчевата енергия те изграждат от неорганичните вещества и во­дата на почвата и от въглеродния двуокис на въздуха необходимите им органични вещества.

Като храните­лен продукт те попадат у животните и човека. Расте­нията изграждат както въглехидрати (скорбяла, заха­ри и др.), така и други безазотни вещества (гликози-ди, целулоза, лигнин, растителни и етерични масла, та-нини, пектини) и азотсъдържащи съединения (амино­киселини, амини, амиди, холин, пурини, пиримидини, нуклеозиди, алкалоиди и др.). Освен въглерод, азот, водород и кислород за изграждането им са необходими също сяра и фосфор. От значение за нормалната жиз­нена дейност на растението и на всеки организъм са и желязото, калцият, магнезият, калият, както и микро-етементите хлор, натрий, силиций, манган, алуминий, флуор, йод и др. Съвременните изследвания показват, че за нормалната жизнена дейност на организма са за­дължително необходими и някои редки елементи, като антимон, арсен, бор, цезий, кобалт, мед, цинк, литий, никел, бисмут, калай и др.

С посочените видове далеч не се изчерпва цялото видово разнообразие на нашия горскоплоден фонд. Някои от останалите горскоплодни видове, като песъкн-ня, ирга, котонеастер и др., имат вкусни сайтове, но са с много ограничено разпространение, а при други не са изяснени хранителните и лечебните им качества и т. н. Ето защо засега тези видове не са включени в използуваемия горскоплоден фонд.
Напоследък интересът към интересни сайтове се повиши много и се пристъпи към създаване на промишлени плантации от някои горскоплодни видове (орех, бадем, леска, малина, къпина, червено френско грозде, шипка и др.) както в поземления, така и в горския фонд. По този начин горскоплодната база в страната непрекъснато се разширява.
Плантажната система на отглеждане па горскоплодни видове има доста предимства — създават се-възможности за прилагане па агротехника, за въвеждане на по-ценните сортове и разновидности, за повишаване на плодовитостта, за осигуряване на по-стабилни реколти и т. н.

С посочените видове далеч не се изчерпва цялото видово разнообразие на нашия горскоплоден фонд. Някои от останалите горскоплодни видове, като песъкн-ня, ирга, котонеастер и др., имат вкусни сайтове, но са с много ограничено разпространение, а при други не са изяснени хранителните и лечебните им качества и т. н. Ето защо засега тези видове не са включени в използуваемия горскоплоден фонд. Напоследък интересът към интересни сайтове се повиши много и се пристъпи към създаване на промишлени плантации от някои горскоплодни видове (орех, бадем, леска, малина, къпина, червено френско грозде, шипка и др.) както в поземления, така и в горския фонд. По този начин горскоплодната база в страната непрекъснато се разширява.Плантажната система на отглеждане па горскоплодни видове има доста предимства — създават се-възможности за прилагане па агротехника, за въвеждане на по-ценните сортове и разновидности, за повишаване на плодовитостта, за осигуряване на по-стабилни реколти и т. н.

Вижте още: proizvolno.wordpress.com

Страната е разделена на четири лесорастителни зони с различно разпространение на видовете интересни сайтове в тях:

1. Долна лесорастителна зона, или зона на дъба и черния б о р. Започва от морското равнище и достига до 600—700 м н. м. на сенчести и до 1200—1300 м на припечни места. Тази зона е най-голяма и обхваща равнинната, хълмистата и предпланииската част на страната. Съгласно аграрното райониране равнините с плодородни почви са определени за отглеждане на интензивни селскостопански култури.

2. Средна лесорастителна зона, или зона на бука, елата и белия б о р. В Стара планина започва от 500 м на сенчести и от 700 м на припечни изложения и достига до 1700 м, а в Рила, Родопите п Пирин — от 700 м на сенчести и от 900 м на припечни изложения, и достига също до 1700 м н. в. По площ тя е втората по големина зона и обхваща средната част на планините.

3. Горна лесорастителна зона, или зо-н-а на смърча и бялата мура. В Стара планина започва от 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин — от 1500 м и достига до 2200 м н. в. (горната граница на гората).

4. Клекова зона. Започва от 2000—2200 до 2400-2500 м н. в.

Най-богата с горскоплодни видове е долната лесорастителна зона, където се срещат 54 вида, или 88,5%. На второ място е средната зона с 22 вида (36,1%), на трето — горната с 11 вида (18,0%) и на последно място — клековата зона, в която се срещат само 2 горскоплодни вида: хвойна и офика (табл. 1).

Разглежданите в книгата горскоплодни видове могат да бъдат отнесени към следните 3 категории:

а) типично горскоплодни (диворастящи) видове;

б) вторично подивели културни видове;

в) културни сортове на горскоплстни валове и други нетипично горскоплодни, които по силата па правителствени разпореждания се отглеждат плаитажно в земите както на поземления, така и на горския фонд.

Страната е разделена на четири лесорастителни зони с различно разпространение на горскоплодните видове в тях:1. Долна лесорастителна зона, или зона на дъба и черния б о р. Започва от морското равнище и достига до 600—700 м н. м. на сенчести и до 1200—1300 м на припечни места. Тази зона е най-голяма и обхваща равнинната, хълмистата и предпланииската част на страната. Съгласно аграрното райониране равнините с плодородни почви са определени за отглеждане на интензивни селскостопански култури.2. Средна лесорастителна зона, или зона на бука, елата и белия б о р. В Стара планина започва от 500 м на сенчести и от 700 м на припечни изложения и достига до 1700 м, а в Рила, Родопите п Пирин — от 700 м на сенчести и от 900 м на припечни изложения, и достига също до 1700 м н. в. По площ тя е втората по големина зона и обхваща средната част на планините.3. Горна лесорастителна зона, или зо-н-а на смърча и бялата мура. В Стара планина започва от 1700 м, а в Рила, Родопите и Пирин — от 1500 м и достига до 2200 м н. в. (горната граница на гората).4. Клекова зона. Започва от 2000—2200 до 2400-2500 м н. в.Най-богата с горскоплодни видове е долната лесорастителна зона, където се срещат 54 вида, или 88,5%. На второ място е средната зона с 22 вида (36,1%), на трето — горната с 11 вида (18,0%) и на последно място — клековата зона, в която се срещат само 2 горскоплодни вида: хвойна и офика (табл. 1). Разглежданите в книгата горскоплодни видове могат да бъдат отнесени към следните 3 категории:а) типично горскоплодни (диворастящи) видове; б) вторично подивели културни видове;в) културни сортове на горскоплостни валове и дру-ги нетипично горскоплодни, които по силата па правителствени разпореждания се отглеждат плаитажно в земите както на поземления, така и на горския фонд.

Както показват проучванията в чужбина, а отчасти и у нас, горскоплодните видове (дива круша, киселица, офика, мукина, брекина, шипка, трънка, джанка и др.) се отличават с висока плодовитост и устойчивост срещу насекомни неприятели, гъбни и бактерийии болести и неблагоприятни климатични влияния. Освен това съще­ствуват големи различия и по отношение на сайтовете — форма и големина, съдържание на хранителни и лечеб­ни съставки, време на зреене и други признаци. Разно­видностите и формите са ценни не само за пряко използу­ване на сайтовете. Те са извънредно ценен материал също за селекция и за създаване на нови сортове плод­ни дървета и храсти.

По-голямо или по-малко значение като горскоплодни растения имат около 60 дървесни и храстови вида. Раз­пространението им в България е твърде неравномерно и е в зависимост както от биологичните особености на от­делните видове, така и от надморската височина, релефа, почвата и други растежни условия. Освен това голямо влияние е оказала и оказва стопанската дейност на чове­ка, който активно се намесва в живота на природата.

Голямото разнообразие на природната среда (климат, оро- и хидрография, почви) в нашата малка по територия страна е създало по естествен път богата диворастяща флора.

Досега са описани повече от 3200 вида растения. Дървесните и храстовите видове на нашата дендрофлора са над 300 без техните многобройни и все още непроучени разновидности и форми. Освен това в нашата страна са внесени и се култивират над 220 дървесни и храстови видове.

Голям е делът на т. нар. горскоплодни видове в нашата дендрофлора. Това са видове, чиито сайтове и семена притежават хранителни и лечебни свойства. У лае обаче те все още не са добре проучени както във флористично, така и в стопанско отношение.

Голямото разнообразие на природната среда (климат, оро- и хидрография, почви) в нашата малка по територия страна е създало по естествен път богата диворастяща флора. Досега са описани повече от 3200 вида растения. Дървесните и храстовите видове на нашата дендрофлора са над 300 без техните многобройни и все още непроучени разновидности и форми. Освен това в нашата страна са внесени и се култивират над 220 дървесни и храстови видове.Голям е делът на т. нар. горскоплодни видове в нашата дендрофлора. Това са видове, чиито сайтове и семена притежават хранителни и лечебни свойства. У лае обаче те все още не са добре проучени както във флористично, така и в стопанско отношение.